Бих искал да изразя думи на извинение, заради това че твърде късно успях да завърша този проект, твърде много време отне - повече от 12 години. Това каза доц. Мартин Иванов на представянето на книгата си „Бившите хора“ на концлагерна България“. Събитието се състоя тази вечер в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Много от хората, дори от героите на този разказ, тези хора, с които започнах интервютата през 2010 г., вече не са между живите или вече не са във физическото състояние да могат да бъдат тук, сред нас“, каза авторът. 

Той отбеляза, че изпитва уважение към тези хора, които по един изключително доблестен начин са се сблъскали с тази тежка съдба. „Съдба, която не знам ние, нашето доста глезено поколение, дали бихме могли да имаме тази сила на духа, тази гордост – пречупена, прекършена, скрита, но винаги намираща пролука, през която да излиза“, посочи доц. Иванов. 

Книгата разказва за съдбата на жени, мъже и деца, които са прогонени и системно декласирани след 9 септември 1944 г. 

В изследването си доц. Мартин Иванов си служи с триста и девет интервюта и мемоарни разкази, шестдесет и две ex-post биографични реконструкции, излъчени в предаването „Джинс“ по БНТ, и документите на архивите на ДС.

„В книгата имаме един особен ракурс, защото се дава сцената на гласовете на едно доскоро безмълвно мнозинство, на хора, изтласкани от историята. Унищожен е един бивш елит – унищожен, заглушен, затворен, декласиран, пратен на дъното“, каза по време на представянето проф. д-р Петя Кабакчиева. 

Според нея „бившите хора“ е класифицираща категория, която е нереална, с широки граници и целенасочено неопределена.

„Това е книга не само за социолози, не само за историци. Това е книга за всеки читател, трогваща със съдбата на трите поколения „бивши хора“ – непосредствените потърпевши, бащи, майки, деца и третото поколение – внуците“, каза проф. Кабакчиева.

По думите доц. Мартин Иванов описва както механизмите за попадане в тази група, така и стратегиите за оцеляване. Той съчетава институционален и биографичен подход в двете части на книгата, допълни проф. Кабакчиева.

Според Доц. д-р Михаил Груев авторът на „Бившите хора“ на концлагерна България“ поставя базисен методологически въпрос – може ли историята на обществото и на тези десетки хиляди индивидуални съдби да бъде реконструирана през документите на Държавна сигурност и въобще, през официалните документи на режима. 

„Действително за мен това е много важен крайъгълен методологически проблем, а именно – че тази документация не може да бъде схващана и възприемана буквално. Тя трябва да бъде контекстуализирана и верифицирана, най-малкото чрез алтернативни източници на информация“, каза доц. Груев.

В изследването на практика е идентифициран и количествено е преброден огромният мемоарен масив, създаден от жертвите на комунистическия режим. Имам предвид тази мемоарна вълна, която започна след 1989 г., която вече постепенно затихва, отбеляза той. Доц. Михаил Груев посочи, че голяма част от тези мемоарни свидетелства са подложени на интерпретация за първи път именно в тази книга.

„Наш ангажимент е да върнем на дневен ред разобличаването и осъждането на комунизма. И книгата на Мартин Иванов е още една важна крачка към тази цел“, посочи писателят Захари Карабашлиев по време на представянето в Софийския университет. 

Според него големият грях на комунизма се изразява в пораженията върху човешката душа.

На събитието присъстваха министърът на правосъдието Атанас Славов, заместник-председателят на Народното събрание Никола Минчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, проф. Михаил Неделчев, проф. Кирил Топалов, Теодора Димова, Вили Лилков, Екатерина Бончева и др.